Надпреварата за Арктика: САЩ нямат флот, който да осигури арктическо лидерство

Отново и отново, доказвайки невъзможността да вкарат демокрацията в ледената пустиня на Арктика, Съединените щати са принудени с илюзорна непоколебимост да се придържат към няколкото свои възможности да грабнат парче от Заполярието.

Това пише изданието «The Duran».

Както отбелязва изданието, на Вашингтон му е трябвало твърде много време, за да осъзнае всички преимущества на региона. Русия в това време е успяла да се укрепи в Арктика.

В състава на Северния флот на Русия има 38 надводни кораба, 42 подводници и две арктически мотострелкови бригади. В Арктика са разположени няколко руски военни бази, а също съвременни системи за ПВО.

«Реализирането на държавната политика за Арктика от страна на Русия доведе, освен всичко останало, до създаването на нова общовойскова групировка в арктическите региони на страната, способни да обезпечат военната безопасност във всяка военно-политическа обстановка», се казва в указа на Владимир Путин, утвърждаващ Основите на държавната политика на Русия в Арктика за периода до 2035 година.

САЩ имат цели два ледоразбивача: USCGC «Healy», който миналата година навърши 20 години, както и USCGC «Polar Star», построен още през 1978 г.

„Това не е флотът, който е в състояние да осигури арктическо лидерство“, подчертава изданието.

Програмата Polar Security Cutter, която предвижда изграждането на нови ледоразбивачи за бреговата охрана на САЩ, ще завърши първия си кораб едва към 2024 година. Подобна жалка ситуация тласка САЩ към алтернативен метод за борба с противниците — показна агресия.

След гръмките изявления за «злите полярни руснаци», САЩ започнаха активно да провеждат военни учения при изключително ниски температури. Но що за маневри бяха тези на НАТО, озаглавени Trident Juncture, които се проведоха в Норвегия през есента на 2018 г., та те бяха напълно безполезни, пише изданието.

В маневрите участваха около 50 хиляди военни от 31 държави, 10 хиляди бойни машини, 60 кораба, 250 самолета и хеликоптери. Най-големите учения на НАТО през последните 10 години — т. нар. Trident Juncture. Но плановете нещо се объркаха.

Дори на официално ниво се наложи да се признае, че оръжията на НАТО не могат да издържат на студа. Според резултатите от маневрите генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг заяви, че оборудването е излязло от строя.

Но коронното фиаско беше крушението на норвежката фрегата «Helge Ingstad», която рано сутринта на 8 ноември се вряза в танкер, намиращ се в нефтения терминал Стуре.

Такива съмнителни успехи са добър пример за това, до което водят бързането и неразбирането на ситуацията. Тук можете да направите паралел с кампанията в Афганистан. В края на миналата година The Washington Post публикува показанията на американски служители, които са участвали в конфликта. Те твърдят, че военните стратегии на Вашингтон „се основават на погрешни предположения за страна, които не разбират“. В резултат войната продължи две десетилетия.

Ситуацията в Арктика е подобна: САЩ надценяват възможностите си, но го правят с толкова сериозен вид, сякаш е планирано. Проблемът е, че настоящият ресурс лишава държавите от алтернативни възможности, а Арктика се оказа твърде важен регион, за да бъде преотстъпен на Русия.

Работата не е само в това, че под ледовете има внушителни залежи на нефт и газ. В Арктика се докосват северните части на три континента: Европа, Азия и Северна Америка. Получавайки контрола над Северния полюс и разполагайки там ракети с далечен радиус на действие, може за кратко време да се потопи в ядрен пламък всяка страна от Северното полушарие.

Източник: News Front