МОТИВА ЗАД ВИРУСА! Финансовата изгода на елита от COVID-19
"Най-сигурният начин да разберете логиката на случващото се е - да проследите пътя на парите!
До няколко месеца всички държави ще бъдат принудени от обстоятелствата да изтеглят милиарди заеми. Общият дълг вероятно ще бъде няколко трилиона!
Следващият въпрос е - от къде ще дойдат тези няколко трилиона и кой ще ги отпусне? Международен Валутен Фонд (МВФ) и Световната Банка (СБ)
А от къде ще ги вземат МВФ и СБ - от Федералния резерв (Фед)
Фед печата зелени хартийки без покритие, и ги дава с лихва на САЩ, МВФ, СБ и всички васални конформистки правителства по света.
Отделно от това САЩ обмисля да съди Китай за 6 трлн. долара, заради "китайския" вирус.
Фед е 100% частна собственост, акционери са частни банки.
Фед функционира без одобрение от Конгреса, като участва в „операции на открития пазар“.
Ето как работи: Когато правителството не разполага със средства, Министерството на финансите издава облигации и ги предоставя на дилъри на облигации, които ги продават на търг. Когато Фед иска да "разшири паричното предлагане" (да създаде пари), той влиза и купува облигации от тези дилъри с новоиздадени долари. Тези маневри се наричат „операции на открития пазар“, защото Фед купува облигациите на „отворения пазар“ от търговците на облигации. След това облигациите се превръщат в „резервите“, които банковата институция използва за възстановяване на заемите си. Същите резерви се отпускат многократно, разширявайки допълнително паричното предлагане, генерирайки лихви за банките с всеки заем.
80% от акциите на Фед са собственост на Нюйоркската банка за федерални резерви - най-мощният клон на Фед - акционерите са само осем семейства, четири от които пребивават в САЩ. Това са Goldman Sachs, Rockefellers, Lehmans и Kuhn Loebs от Ню Йорк; Ротшилдовете от Париж и Лондон; Warburgs of Hamburg; Лазардите от Париж; и Израелската Moses Seif Bank of Italy.
Десет банки контролират всички дванадесет клона на Федералния резерв. Това са: Н. М. Ротшилд от Лондон, Ротшилдската банка от Берлин, Банката на Варбург от Хамбург, Варбургската банка на Амстердам, Братя Леман от Ню Йорк, Братя Лазар от Париж, Банката Кун Льоб в Ню Йорк, Израел Моисей Сейф, Италия, Голдман Сакс от Ню Йорк и JP Morgan Chase Bank от Ню Йорк.
Уилям Рокфелер, Пол Уорбърг, Джейкъб Шиф и Джеймс Стилман притежават големи обеми акции на ФЕД, като физически лица .
Контролът, който тези банкови семейства упражняват над световната икономика, не може да бъде завишен и е умишлено обвит в тайна. Те притежават и повечето на най-влиятелните медии, чиято роля е бързо да дискредитират всяка информация, излагаща този частен картел за централно банкиране като „теория на конспирацията“. И все пак фактите остават.
Последният американски президент, който се опита да национализира Федералния резерв, беше Кенеди! Няколко дни след това той беше убит! Първото нещо, което направи следващият президент, беше да отмени национализацията на ФЕД.
Собствениците на Фед са господарите на всичко - правителства, медии, пандемии и т.н."
Николай Райчев, Фейсбук
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Архив
„Господарите на света“ Голдман Сакс криза не ги лови – ето как се измъкват от няколко тежки депресии
Ню Йорк, САЩ / 20 Ноем. 2018
Осемте най-богати семейства в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург, Кун-Льоб, Лазард, Голдман Сакс и Леман контролират всичко. Те притежават всичко. Това смятат мнозина хора по света – от средите на най-бедните до богатите и известните. Що се отнася до името, в случая с “Голдман Сакс” наистина става въпрос за господари на света. И истинско олицетворение на израза “твърде голям, за да се провали”, пише „Труд“. Арогантното мото на големите инвестиционни банки от „Уолстрийт”, които с „Леман Брадърс” начело повлякоха през 2008 г. световната финансова криза. За разлика от жертвеният агнец „Леман” обаче, с които ще закрием поредицата следващата седмица, „Голдман Сакс” не само не фалира, но и не пострада – излезе от големия срив и продължаващата криза с печалби от десетки милиарди долари. Навремето едновременно възползвайки се от различните програми за спасяване от правителството на САЩ и практикувайки успоредно манипулации на ипотечния пазар, които допълнително ощетиха милиони обикновени американци. Разкриването на тези практики през 2010 г. накърниха не малко имиджа на банката, но не и колкото да притеснят ръководството й. Глобата от американските власти тогава беше “само” някакви си 550 милиона долара, което за финансова институция със средна годишна печалба от около 32 милиарда, си е буквално еквивалента на ухапването от бълха. Сравнени с еквивалентите си на „Уолстрийт” и основните им конкуренти от „Морган Стенли”, освен твърде големи, „Голдман Сакс” са и твърде безскрупулни, за да се провалят. Самото олицетворение на банковата акула. Навързани като… Иначе има нещо много вярно в наблюдението, че „Голдман Сакс” са сред тези, които „контролират всичко”. Да го кажем така – за последните три десетилетия трима бивши високопоставени директори в банката са били назначавани за министри на финансите на САЩ – Робърт „Боб” Рубин при президента Бил Клинтън, Хенри Полсън при Джордж Буш-младши и настоящият Стивън Мнучин. Знаете при кой американски държавен глава. И ако за Мнучин все още не сме сигурни какво ще остави след себе си като наследство, в качеството си на бивш изпълнителен директор на „Голдман Сакс” и последният финансов министър във втория мандат на Буш-младши, Хенри Полсън беше архитектът на плана на американското правителство за спасяването на банките от „Уолстрийт” през 2008 г. с трилиони долари от държавния бюджет. А Боб Рубин, бившият финансов министър на Клинтън, след общо 26 години прекарани в „Голдман Сакс”, бе в ръководството на „Ситигруп”, когато банката получи от Полсън едни 300 млрд. долара от парите на американците данъкоплатци, за да не потъне като „Леман” онзи пагубен септември. Как беше онази народна приказка за свинските черва?! Във вихъра на скандала с разкритите практики на „Голдмън Сакс” през 2010 г., редакторът и политически наблюдател на списание „Ролинг Стоун” Мат Тайби написа: „Първото нещо, което трябва да знаеш за “Голдман Сакс” е, че са навсякъде”. И че „от стойността на акциите на технологичните компании до високите цени на горивата, „Голдмън Сакс” стоят зад всяка пазарна манипулация от Великата депресия насам”. Пакостите на “Голдман Сакс” продължават и до днес със замесването по-рано този месец на името на банката в огромен международен скандал за пране на пари през държавния инвестиционен фонд на Малайзия между 2009 и 2012 г.. Става въпрос за измама в размер на десетки милиарди долара. В началото на ноември т.г. американското правосъдие повдигна обвинения за съучастие в международна мрежа за пране на пари срещу двама бивши ръководни кадри в „Голдман Сакс”, тихомълком оттеглили се от банката след първоначалното избухване на скандала в Малайзия през 2015 г. Предвид че е отнело три години за да стигнат до тях, вероятно разследването тепърва ще се задълбочава. Но да започнем отначало. Първо отпада Голдман. Както с “Кун, Льоб” и “Лазард”, и в управлението на “Голдман Сакс” в наши дни не участва никой представител на оригиналната фамилия, основала бизнеса и дала името на банката. И е така от близо век. Всичко обаче започва с Маркус (роден Марк) Голдман, който идва на бял свят на 9 декември 1821 г. в Трапщад, Бавария. В ранните си години получава образованието си в синагогата във Вюрцбург, където се запознава с бъдещия си дългогодишен приятел Йозеф Сакс. Маркус Голдман имигрира в САЩ през 1848 г. с началото на Пролетта на народите, която разтърсва из основи Стария континент. Първоначално работи като амбулантен търговец във Филаделфия, преди да понатрупа състояние и през 1869 г. да се премести в Ню Йорк, където открива скромен лихварски бизнес под името „Маркус Голдман и ко.” От петте деца които има, най-младата му дъщеря Луиза се омъжва за сина на добрия му приятел Йозеф, Самуел Сакс (роден на 28 юли 1851 г.), който през 1882 г. е привлечен да работи за компанията. Три години по-късно за младши партньори в „М. Голдман и ко.” са взети синът на Маркус, Хенри и друг негов зет, Лудвиг Драйфус и фирмата приема името „Голдман Сакс и ко.”. През 1894 г. братът на Самуел, Хенри Сакс също става равноправен партньор, а през 1896 г. банката излиза на Нюйоркската борса. С идването на новия век Маркус Голдман решава да се оттегли от вече успешния бизнес на банката през 1904 г. малко преди смъртта му, управлението е прехвърлено в ръцете на сина му Хенри и Самуел Сакс. По този повод от името на фирмата отпада “ко”-то. Същата година Самуел вкарва двама от синовете си в управлението на банката – Артур и Пол, току-що завършили Харвардския университет, на който баща им е един от най-големите благодетели за времето си. Пол Сакс се оттегля от семейният бизнес няколко години по-късно, за да се отдаде на страстта си – музейното изкуство и се смята за автор на една от първите студии по въпроса в САЩ. Но така или иначе банката е в сигурните ръце на баща му Самуел и брат му. В началото на века “Голдман Сакс” започва да се специализира изключително в гарантирането на първичното публичното предлагане (ППП) на акции на компании, излизащи на фондовата борса и прави няколко успешни удари, като с веригата „Уулуърт” (днес “Венатор Груп”), смятани за пионери на съвременните магазини за търговия на дребно, и с „Континенталната консервна компания”, която ще се превърне във важен компонент в американските военни усилия през Втората световна война. Но преди това е Първата. През 1917 г. Хенри Голдман е подложен на натиск от партньорите да се оттегли от управлението на банката, според някои източници заради откритите му позиции в подкрепа на Германия и Централните сили, които вредяли на публичния й имидж. Какъвто и да е поводът, той се съгласява и контролът преминава изцяло в ръцете на фамилията Сакс. Самуел ръководи банката като неин директор до оттеглянето си през 1928 г., когато щафетата поема най-младият му син Уолтър Сакс, който я превежда през трусовете на Голямата депресия, последвала срива на Нюйоркската борса на следващата година. Оттогава са датирани и първите големи обвинения срещу “Голдман Сакс”, че с манипулации на цени на акции и търговия с вътрешна информация е създала балон, спукването на който е повлякло след себе си лавина от фалити. За да излезе цял от кризата само един. “Голдман Сакс”. Господин “Уолстрийт” С накърнен имидж, но с човек, който да го изчисти. Буквално. Назначеният за директор на “Голдман Сакс” през 1930 г. Сидни Вайнберг започва кариерата си в банката като помощник-чистач с позиция ваксане на обувки и изтупване на шапки. Бъдещият “Господин Уолстрийт” е роден през 1891 г. и едва може да чете и пише, когато попада в полезрението на Пол Сакс, който го взема под крилото си и плаща за образованието му. През 1925 г. “Голдман Сакс” купува за Вайнберг място като брокер на Нюйоркската борса, а две години по-късно го приема за равноправен партньор. Като директор на банката, застъпил в смутни времена, Сидни Вайнберг се ангажира с политиката. През 1932 г. се сприятелява с бъдещия президент Фраклин Д. Рузвелт, като набралият най-много средства в неговата подкрепа спонсор на Демократическата партия. Разбираемо на следваща година Рузвелт избира Вайнберг за посредник между него и “Уолстрийт” в прокарването на идеите на Новия курс, с който между 1933 г. и 35 г. да извадят САЩ от дълбоката икономическа криза. Идентична роля изиграва старшият партньор в “Голдман Сакс” и по време на Втората световна война, когато спомага за организирането на различните индустриални отрасли в частния сектор в съвет за координирано подпомагане на военните усилия на САЩ. По това време Вайнберг завързва и много близки приятелски отношения с Хенри Форд-ІІ, най-големият правнук на едноименния изобретател, който поема контрола на компанията през 1943 г. След края на войната, изправена пред сериозни проблеми с преориентирането си от военния към цивилния сектор, “Форд” започва да изпада във все по-дълбоки финансови затруднения. С помощта на Вайнберг Хенри Форд реорганизира ръководството на компанията и участва в подготовката на публичното й предлагане на борсата през 1956 г. Набраните средства в първия ден възлизат на близо 700 милиона долара – около пет милиарда в днешни пари. Член на борда на директорите на компании от типа на “Форд Мотор Ко.”, “Дженерал Електрик”, “Би Еф Гуудридж”, “Дженерал Фууд” и др. Стенли Вайнберг управлява “Голдман Сакс” до смъртта си през 1969 г. Под вещото ръководство на различни старши партньори в следващите десетилетия банката продължава да се разраства в трайна тенденция, трупайки активи и влияние, за да се издигне до позицията на най-влиятелната американска банка в навечерието на ипотечната криза в САЩ от 2007 г., повлякла след себе си големия трус от 2008 г.
Източник: Blitz.bg
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Архив
„Господарите на света“: “Леман Брадърс” - фирмата, довела до началото на световната финансова криза, разтърсила планетата
Лондон, Великобритания / 27 Ноем. 2018
Осемте най-богати семейства в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург, Кун-Льоб, Лазард, Голдман Сакс и Леман контролират всичко. Те притежават всичко. Това смятат мнозина хора по света – от средите на най-бедните до богатите и известните, пише "Труд". Историята на “Леман Брадърс” – една от четирите най-големи американски инвестиционни банки навремето, чийто фалит на 15 септември 2008 г. бележи началото на световната финансова криза, разтърсила планетата. И продължаваща да отеква и до днес. Tогавашните дългогодишни практики на пазарни манипулации с ипотечни полици, прилагани и от конкурентите “Леман”, доведоха до банковия срив в САЩ. А оттам и ефектът на доминото по света. За последните 10 години досега общата сума, която западните правителства са похарчили под формата на рекапитализиране на фалирали банки, гарантиране на заеми и осигуряване на ликвидност, се изчислява от експерти на около 14 трилиона долара. А парите на правителствата, знаете от чий джоб излизат. И по света и у нас – където за тези 10 години химерния икономически ръст спрямо инфлацията е просто смешка, а за реално индексиране на заплати и пенсии можем само да мечтаем. Съседна Гърция още се възстановява мъчително от пълния си фалит през 2008/09 г., наложените от ЕС драконовски икономически мерки за спасяване ѝ и всичко това с безпрецедентния бежански наплив от последните три години за капак. Възприетите срещу кризата в Европа политики на икономическа сдържаност доведоха до стагнация и масовото обедняване по цялата територия на континента. И бяха повече от достатъчни да послужат за катализатор на различни екстремистки, популистки и евроскептични тенденции във всички държави членки на ЕС. Помнете Исландия! И всичко започна от краха на “Леман Брадърс”. Макар че на теория спокойно можеше и да е някой друг от “Четиримата големи” на “Уолстрийт” – “Мерил Линч”, “Голдман Сакс” или “Ситигруп”. Всеки от които успя да се пребори овреме за спасителен заем от Американската хазна в онзи черен за банкерите септември. Да кажем че “Леман” изтеглиха късата клечка, ще е може би най-точно. Едва ли го заслужаваха повече или по-малко от другите акули. Пък и не е като дотогава винаги да са били на печелившата страна. В крайна сметка арогантното мото на инвестиционните банки от “Уолстрийт” преди крахът им през 2008 г. “твърде голям, за да се провали” беше колкото нарицателно за “Голдман Сакс”, толкова и за “Леман Брадърс”. Така или иначе американски банкер в затвора за предизвикване на кризата не влезе, както апропо и никъде другаде по света, освен в Исландия. Където дали поради факта, че цялото население (320 000 души) вероятно се познава помежду си лично или защото просто са си сериозни хора, но за последните десет години са осъдили и пратили зад решетките 39 свои банкери, воглаве с изпълнителни директори, по обвинения свързани с пазарни манипулации около кризата от 2008 г. Така се прави, да! Още повече че онази година малката Исландия между септември и декември бе доведена на два пъти до фалит – първо заради “Леман Брадърс” и срива на “Уолстрийт” и няколко седмици по-късно заради своите тарикати. Рейкявик тогава даже започна да сондира възможности за членство в ЕС, но в крайна сметка за две години си стъпиха на краката и се отказаха. С казаното дотук разбирате, че всеки човек на планетата би трябвало да има някакъв повод да си спомня “Леман Брадърс”. Което може би обяснява защо Кулио си мисли, че са още тук. Но да започнем отначало. Както с неколцина от предишните ни герои и тази тръгва от околностите на германския град Вюрцбург и по-специално градчето Римпар, където през 1822 г. се ражда Хенри (Хаюм) Леман. Баща му, Абрахам, е местен търговец на добитък. Най-големият от трима братя, през 1844 г. Хенри имигрира в САЩ и се установява в Монтгомери, щата Алабама, където открива магазин за облекла и текстилни продукти под фирмата “Х. Леман”. Когато през 1847 г. към него от Римпар се присъединява брат му Еманюел, името на компанията е променено на “Х. Леман и Бро”, а с включването на третият брат Майер през 1850 г., официално се ражда “Леман Брадърс”. Именно през 1850-те години в САЩ памукът се превръща в една от най-важните стоки и новосъздадената компания започва да капитализира върху високата му пазарна цена. Братята Леман първи приемат суров необработен памук вместо плащания и за няколко години се превръщат в един от най-големите брокери в Южните щати. Трусът идва през 1855 г., когато по време на пътуване по работа до Ню Орлиънс, Хенри Леман заболява и почива от жълта треска. Еманюел и Майер, разбира се, не се отказват и продължават по стъпките му, превръщайки бизнеса с прекупване и продажба на памук в основен на компанията. За каузата на Юга За разлика от другите големи банкови семейства, за които вече разказахме, като Кун, Льоб или Лазард, които натрупват началното си състояние по време на Американската гражданска война (1861-65 г.) с поръчки и доставки за армиите на Севера, братята Леман подкрепят каузата на Юга. Дотук вероятно всеки трябва да е свързал понятията “крупна търговия с памук”, “щата Алабама” и “1850-те” с “робовладелство”. В националното преброяване на населението в САЩ през 1860 г. на името на Мейер Леман са записани като собственост седем роба (буквално формулирано – “трима мъжки и четири женски на възраст между 5 и 50 години”). Няколко години преди колапса на банката, през 2002 г. управата на Чикаго задължи всички компании, имащи договори с града да декларират дали са имали отношение или предшественици, участвали в търговията с роби. “Твърде големите, за да се провалят” “Леман Брадърс” се наложи публично да признаят, че братята основатели са били робовладелци, “закупили са жена на име Марта през 1854 г.” и “може би лично са притежавали и други роби”. Такива са били времената, ще кажат някои. През 1854 г. Мейер Леман е назначен от губернатора на Алабама за специален комисар, който да защитава интересите на южняшките военнопленици на Север. След възстановяването на Съюза, “Леман Брадърс” участват активно и в усилията за следвоенното възстановяване на Алабама. Междувременно компанията се пренася изцяло в Ню Йорк, където открива офиса си през 1867 г. Братята Леман имат основополагащо значение за основаването на Нюйоркската памукова борса през 1870 г., а Еманюел остава член на управителния й съвет до 1884 г. Успоредно на това компанията навлиза в бизнеса с железопътните облигации и финансовите консултации. През 1887 г. Еманюел Леман е вече член на Нюйоркската фондова борса и в неговите ръце влиянието на компанията продължава да расте. Междувременно Мейер постепенно се оттегля от бизнеса и почива през 1897 г., оставяйки след себе си седем деца – най-малкия от които, Хърбърт Леман, по-късно ще стане губернатор на щата Ню Йорк. От върха към пропастта С идването на новия век започва истинският възход на “Леман Брадърс”. С кончината на Еманюел през 1906 г., рулят на банката преминава в сина му Филип, който се смята за един от първите банкери, припознали издаването на облигации като източник за набиране на начален капитал. В следващите две десетилетия “Леман” заедно с “Голдман Сакс” ще участват съвместно в успешното финансиране на компании като веригата магазини “Мейси`с”, корпорациите “Студебейкър” и “Гуудрич” и много други. Когато през 1925 г. Филип предава щафетата на своя син Робърт “Боби” Леман, компанията все още се помещава в един офис. Боби се оказва банкер с голям замах и за да привлече допълнителни инвеститори, решава да отвори “Леман Брадърс” и за “външни лица”. Под негово ръководство компанията оцелява на борсовия срив от 1929 г. и последвалата Голяма депресия през 1930-те като успява същевременно да участва в набирането на средства за първият проиводител на телевизори в САЩ “Дюмонт Лабс.”, финансирането на Радиокорпорацията на Америка и един започващна набира сили бъдещпетролен конгломерат, известен като “Халибъртън”. Робърт Леман си отива от белия свят на 9 август 1969 г. на 77-годишна възраст, след 44 години начело банката и без нито един член на семейството, активно участващв бизнеса, на когото да прехвърли управлението по наследство. Икономическите трусове от 1970-те принуждават управителния съвет на “Леман Брадърс” да привлече за изпълнителен директор Пийт Питърсън, който ръководи сливането с изпадналите в затруднения “Кун, Льоб” през 1977 г. Вътрешните борби за власт между партньорите в управителния съвет на банката докарват през следващото десетилетие ситуацията до крах – “Леман Брадърс” са придобити от “Американ Експрес” през 1983 г. И остават дъщерна компания до 1993 г., когато с ново първично публично предлагане се отделя в “Леман Брадърс Холдингс Инк.” С хищни професионалисти и безскрупулни печалбари в управата си, в следващите 15-години банката ще се издигне до статута си на четвърта най-голяма в САЩ до онзи фатален 15 септември 2008 г.
Източник: Blitz.bg
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Архив
Голдман Сакс – Истинските господари. Последните три десетилетия трима бивши високопоставени директори в банката са били назначавани за министри на финансите на САЩ
18.11.2018
В ексклузивно интервю за вестник „Труд” от 2 октомври рапърът Кулио твърди, че силите които управляват света, са осем големи семейства. В интервюто Кулио заявява дословно: „Осемте най-богати семейства в света – Ротшилд, Морган, Рокфелер, Варбург, Кун-Льоб, Лазард, Голдман Сакс и Леман. Те контролират всичко. Те притежават всичко…” Музикантът все пак настоява, че гледната му точка може да се разглежда като една от многото теории на конспирацията. В серия публикации всяка събота, „Труд” разказва на читателите си кои са тези семейства.
Основателя на банката - Маркус Голдман
Самюел Сакс - снимка
Няма смисъл за пореден път да изтъкваме къде най-много се огъва теорията на Кулио за големите “семейства”, които управляват бъднините на човечеството, но пък в този случай трябва да му признаем едно нещо – що се отнася до името, в случая с “Голдман Сакс” наистина става въпрос за господари на света. И истинско олицетворение на израза “твърде голям, за да се провали”. Арогантното мото на големите инвестиционни банки от “Уолстрийт”, които с “Леман Брадърс” начело повлякоха през 2008 г. световната финансова криза. За разлика от жертвеният агнец “Леман” обаче, с които ще закрием поредицата следващата седмица, “Голдман Сакс” не само не фалира, но и не пострада – излезе от големия срив и продължаващата криза с печалби от десетки милиарди долари. Навремето едновременно възползвайки се от различните програми за спасяване от правителството на САЩ и практикувайки успоредно манипулации на ипотечния пазар, които допълнително ощетиха милиони обикновени американци. Разкриването на тези практики през 2010 г. накърниха не малко имиджа на банката, но не и колкото да притеснят ръководството й. Глобата от американските власти тогава беше “само” някакви си 550 милиона долара, което за финансова институция със средна годишна печалба от около 32 милиарда, си е буквално еквивалента на ухапването от бълха. Сравнени с еквивалентите си на “Уолстрийт” и основните им конкуренти от “Морган Стенли”, освен твърде големи, “Голдман Сакс” са и твърде безскрупулни, за да се провалят. Самото олицетворение на банковата акула.
Навързани като…
Иначе има нещо много вярно в наблюдението на Кулио, че “Голдман Сакс” са сред тези, които “контролират всичко”. Да го кажем така – за последните три десетилетия трима бивши високопоставени директори в банката са били назначавани за министри на финансите на САЩ – Робърт “Боб” Рубин при президента Бил Клинтън, Хенри Полсън при Джордж Буш-младши и настоящият Стивън Мнучин. Знаете при кой американски държавен глава. И ако за Мнучин все още не сме сигурни какво ще остави след себе си като наследство, в качеството си на бивш изпълнителен директор на “Голдман Сакс” и последният финансов министър във втория мандат на Буш-младши, Хенри Полсън беше архитектът на плана на американското правителство за спасяването на банките от “Уолстрийт” през 2008 г. с трилиони долари от държавния бюджет. А Боб Рубин, бившият финансов министър на Клънтън, след общо 26 години прекарани в “Голдман Сакс”, бе в ръководството на “Ситигруп”, когато банката получи от Полсън едни 300 млрд. долара от парите на американците данъкоплатци, за да не потъне като “Леман” онзи пагубен септември. Как беше онази народна приказка за свинските черва?! Във вихъра на скандала с разкритите практики на “Голдмън Сакс” през 2010 г., редакторът и политически наблюдател на списание “Ролинг Стоун” Мат Тайби написа: “Първото нещо, което трябва да знаеш за “Голдман Сакс” е, че са навсякъде”. И че “от стойността на акциите на технологичните компании до високите цени на горивата, “Голдмън Сакс” стоят зад всяка пазарна манипулация от Великата депресия насам”. А вие си мислихте, че Кулио е параноик.
Пакостите на “Голдман Сакс” продължават и до днес със замесването по-рано този месец на името на банката в огромен международен скандал за пране на пари през държавния инвестиционен фонд на Малайзия между 2009 и 2012 г.. Става въпрос за измама в размер на десетки милиарди долара. В началото на ноември т.г. американското правосъдие повдигна обвинения за съучастие в международна мрежа за пране на пари срещу двама бивши ръководни кадри в “Голдман Сакс”, тихомълком оттеглили се от банката след първоначалното избухване на скандала в Малайзия през 2015 г. Предвид че е отнело три години за да стигнат до тях, вероятно разследването тепърва ще се задълбочава. Но да започнем отначало.
Първо отпада Голдман
Както с “Кун, Льоб” и “Лазард”, които представихме последните две седмици, и в управлението на “Голдман Сакс” в наши дни не участва никой представител на оригиналната фамилия, основала бизнеса и дала името на банката. И е така от близо век. Всичко обаче започва с Маркус (роден Марк) Голдман, който идва на бял свят на 9 декември 1821 г. в Трапщад, Бавария. В ранните си години получава образованието си в синагогата във Вюрцбург, където се запознава с бъдещия си дългогодишен приятел Йозеф Сакс. Маркус Голдман имигрира в САЩ през 1848 г. с началото на Пролетта на народите, която разтърсва из основи Стария континент. Първоначално работи като амбулантен търговец във Филаделфия, преди да понатрупа състояние и през 1869 г. да се премести в Ню Йорк, където открива скромен лихварски бизнес под името “Маркус Голдман и ко.” От петте деца които има, най-младата му дъщеря Луиза се омъжва за сина на добрия му приятел Йозеф, Самуел Сакс (роден на 28 юли 1851 г.), който през 1882 г. е привлечен да работи за компанията. Три години по-късно за младши партньори в “М. Голдман и ко.” са взети синът на Маркус, Хенри и друг негов зет, Лудвиг Драйфус и фирмата приема името “Голдман Сакс и ко.”. През 1894 г. братът на Самуел, Хенри Сакс също става равноправен партньор, а през 1896 г. банката излиза на Нюйоркската борса.
С идването на новия век Маркус Голдман решава да се оттегли от вече успешния бизнес на банката през 1904 г. малко преди смъртта му, управлението е прехвърлено в ръцете на сина му Хенри и Самуел Сакс. По този повод от името на фирмата отпада “ко”-то. Същата година Самуел вкарва двама от синовете си в управлението на банката – Артур и Пол, току-що завършили Харвардския университет, на който баща им е един от най-големите благодетели за времето си. Пол Сакс се оттегля от семейният бизнес няколко години по-късно, за да се отдаде на страстта си – музейното изкуство и се смята за автор на една от първите студии по въпроса в САЩ. Но така или иначе банката е в сигурните ръце на баща му Самуел и брат му. В началото на века “Голдман Сакс” започва да се специализира изключително в гарантирането на първичното публичното предлагане (ППП) на акции на компании, излизащи на фондовата борса и прави няколко успешни удари, като с веригата “Уулуърт” (днес “Венатор Груп”), смятани за пионери на съвременните магазини за търговия на дребно, и с “Континенталната консервна компания”, която ще се превърне във важен компонент в американските военни усилия през Втората световна война.
Но преди това е Първата. През 1917 г. Хенри Голдман е подложен на натиск от партньорите да се оттегли от управлението на банката, според някои източници заради откритите му позиции в подкрепа на Германия и Централните сили, които вредяли на публичния й имидж. Какъвто и да е поводът, той се съгласява и контролът преминава изцяло в ръцете на фамилията Сакс. Самуел ръководи банката като неин директор до оттеглянето си през 1928 г., когато щафетата поема най-младият му син Уолтър Сакс, който я превежда през трусовете на Голямата депресия, последвала срива на Нюйоркската борса на следващата година. Оттогава са датирани и първите големи обвинения срещу “Голдман Сакс”, че с манипулации на цени на акции и търговия с вътрешна информация е създала балон, спукването на който е повлякло след себе си лавина от фалити. За да излезе цял от кризата само един. “Голдман Сакс”.
Господин “Уолстрийт”
С накърнен имидж, но с човек, който да го изчисти. Буквално. Назначеният за директор на “Голдман Сакс” през 1930 г. Сидни Вайнберг започва кариерата си в банката като помощник-чистач с позиция ваксане на обувки и изтупване на шапки. Бъдещият “Господин Уолстрийт” е роден през 1891 г. и едва може да чете и пише, когато попада в полезрението на Пол Сакс, който го взема под крилото си и плаща за образованието му. През 1925 г. “Голдман Сакс” купува за Вайнберг място като брокер на Нюйоркската борса, а две години по-късно го приема за равноправен партньор. Като директор на банката, застъпил в смутни времена, Сидни Вайнберг се ангажира с политиката. През 1932 г. се сприятелява с бъдещия президент Фраклин Д. Рузвелт, като набралият най-много средства в неговата подкрепа спонсор на Демократическата партия. Разбираемо на следваща година Рузвелт избира Вайнберг за посредник между него и “Уолстрийт” в прокарването на идеите на Новия курс, с който между 1933 г. и 35 г. да извадят САЩ от дълбоката икономическа криза.
Идентична роля изиграва старшият партньор в “Голдман Сакс” и по време на Втората световна война, когато спомага за организирането на различните индустриални отрасли в частния сектор в съвет за координирано подпомагане на военните усилия на САЩ. По това време Вайнберг завързва и много близки приятелски отношения с Хенри Форд-ІІ, най-големият правнук на едноименния изобретател, който поема контрола на компанията през 1943 г. След края на войната, изправена пред сериозни проблеми с преориентирането си от военния към цивилния сектор, “Форд” започва да изпада във все по-дълбоки финансови затруднения. С помощта на Вайнберг Хенри Форд реорганизира ръководството на компанията и участва в подготовката на публичното й предлагане на борсата през 1956 г. Набраните средства в първия ден възлизат на близо 700 милиона долара – около пет милиарда в днешни пари.
Член на борда на директорите на компании от типа на “Форд Мотор Ко.”, “Дженерал Електрик”, “Би Еф Гуудридж”, “Дженерал Фууд” и др. Стенли Вайнберг управлява “Голдман Сакс” до смъртта си през 1969 г. Под вещото ръководство на различни старши партньори в следващите десетилетия банката продължава да се разраства в трайна тенденция, трупайки активи и влияние, за да се издигне до позицията на най-влиятелната американска банка в навечерието на ипотечната криза в САЩ от 2007 г., повлякла след себе си големия трус от 2008 г. Но в тази история има друг важен играч, с който ще продължим следващия път…
Източник: в. Труд
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
СЗО ще поиска 1 млрд. долара за борба с коронавируса
9.4.2020 г.
Световната здравна организация (СЗО) възнамерява да поиска от световната общност да отпусне един милиард долара за финансиране на мерки за борба с разпространението на новия коронавирус до края на 2020 г, съобщава Ройтерс.
По-рано генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус приветства активния отговор на световната общност на призива за финансова подкрепа за прилагането на антивирусния план на СЗО. Той каза, че до началото на април вместо 675 милиона долара, необходими за борба с коронавируса, са събрани 677 милиона долара подкрепа „и очакваме неговото продължаване от странана правителствата, частния сектор и международната общност“.
Исканата от СЗО сума ще бъде приблизително един млрд. долара. Според друг източник обаче сумата може да бъде „повече от един милиард долара, вероятно няколко милиарда“. Коментар на СЗО по този въпрос все още не е получен.
Във вторник президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Вашингтон обмисля спиране на вноските в бюджета на СЗО. Освен всичко друго, той каза, че всички мерки, предприети от организацията в рамките на борбата с коронавируса, са неправилни. В допълнение Тръмп изрази мнение, че СЗО „винаги е на страната на Китай“.
Американският държавен секретар Майк Помпео заяви в четвъртък, че САЩ възнамеряват да преоценят финансирането на СЗО.
Източник: в. Труд
Коментари
Публикуване на коментар
Вашия коментар ще чака одобрение