ХИТЛЕРИСТКОТО НАСЛЕДСТВО В ДНЕШНИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
ХИТЛЕРИСТКОТО НАСЛЕДСТВО В ДНЕШНИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
Статия от личния архив: 23.10.2017 г.
Четвъртия райх - това е днешния Европейски съюз, тайно основан от висши нацисти.
Във връзка със събитията в Каталуния, отново в дневния ред на обществото влезе европейският сепаратизъм и съдбата на Евросъюза- та нали става дума за гордостта на Глобалния проект на световния капитализъм, за „първородното дете” на наднационалните конспиративни сили и , в крайна сметка, за капиталистическото бъдеще на планетата. На бял свят отново излязоха абстрактни въпроси от човешката история, обръщане към корените на отминали и позабравени исторически периоди. Световната ситуация е явно е полза на глобалния капитализъм, който достигна такава сила, че може успешно да се противопостави на природно-историческия процес. Такъв опит да надвиеш Природата човечеството до днес не познава.
От друга страна, идеята цялото човечество да се събере под един покрив е от векове. Достатъчно е да споменем Александър Македонски, Рим, Отоманската империя (света на Исляма). Ние ще обсъдим по-съвремените усилия за реализиране на идеята.
Първият европейски проект за мирно съжителство на държавите и на народите принадлежи на чехския крал Йежи от Подебрад, на унгарския крал Матиаш Корвин (син на Януш Хуниади) и на полския крал Кажимеж Ягелончик (1464 г.). Проектът категорично е отхвърлен от Ватикана и от френския крал Людовик ХІ. Още през 17-я век англичанинът Уилиям Лен предлага обединяването на всички европейски държави под егидата на европейски федерален съвет. През 18-я век Кант предлага „съюз на народите” гарантиращ „вечен мир”. В началото на 20-я век австрийският граф Рехард фон Куденхоф – Калерги в книгата „Пан-Европа” доказва, че континента трябва да се обедини, за да не допусне катастрофи като Първата световна война. След Калерги бяха планът на френския министър-председател Аристид Бриан и на класика на европейския федерализъм италианеца Алтиеро Спинели.
Големи почитатели на някаква форма на европейско обединение са великите западни просветители Волтер и Русо. Една от мечтите на Русо е да „няма ровече французи, немци, испанци или англичани, а само европейци”. Интересното в този цитат е, че се споменават само страните - ядро на днешния ЕС.
През 1915 г. Ленин пише своята известна статия “ За европейски съединени щати”, в която преценява идеята като антиамериканска и антияпонска.
През юни 1917 г. масонството от съюзените и неутрални държави организира в Париж конгрес, една от главните задачи на който е :”Да подготвят европейски съединени щати, да създадът свръхнационална власт, чрез която да бъдат разрешени конфликтите между нациите” ( В.Ф.Иванов – Православният свят и масонството. “Ф”АВВА”. Благоевград,1993. Стр. 15).
Модерната идея за ЕС датират, не съвсем коректно, с известната “фултънова“ реч на Уинстън Чърчил от 1946 г. Никой обаче не си спомня, че същото предложи Троцки още през 1913 г. и Чърчил не е прибавил към неговия проект нито една нова дума.
Не може да отминем и най-последователния и сериозен помощник на идеята за европейско обединение– мондиализма.. Наименованието произлиза от латинската дума «mundi» и френската „monde”- свят, и по своята същност изразява планетарна власт на „световно правителство”. Често приравняват мондиализма с глабализацията, но в науката се прави разлика между двата термина. Отнасят глобализацията към икономиката, а мондиализма – към цивилизацията. Възможно е и друго деление : глобализацията е процес, мондиализма – идеология. В такъв случай мондиализма е съставна част на глобализма.
Мондиалистите разглеждат земната популация като единство, временно разкъсано от историческия процес, което единство трябва да бъде възстановено чрез наднационални закони и планетарна федеративна структура.
Мондиализмът не е съвременна измишльотина, той води началото си от епохата на Просвещението и прокламира наличието на граждани на света и на единно човечество. Това е много удобна идеологема за учени и за част от творческата интелигенция (музиканти, художници, певци, скулптори), които по определение обичат и се стремят към миграция при творческата си реализация. Допускането, че съществуването на отделните народи и нации с техните специфични езици, религии и култури е междинен етап по общия път на развитието на човечеството – етап, който в някакъв момент ще бъде преодолян, а съответстващите му институти ще бъдат ликвидирани като ненужни, има дълбока гносеологична база осъзнавана най-добре от интелектуалните слоеве на населението. Но,не може за отминем забележителното изказване на Фадей Францевич Зелински : „Никаква общност на разума между хората от всички региони и времена не е съдържателна идея, тъй като не съдържа стимул за вътрешно развитие, и се намира извън историята”. Цитатът е толкова по-ценен, че самият Зелински е типичен представител на „гражданин на света” ( виж krotov.info/lib_sec/08_z/zel/zelinsky.html - 47k).
В края на 19-я век главен разработчик на идеята за ЕС става Германия.Немските военни, промишленици и интелектуалци определиха образа на бъдещия Европейски съюз. Същността му се свеждаше до създаването на «Велика Германия» в Европа. Като идейна основа се възприе концепцията «Средна Европа». Особено настоятелни бяха германските учени Г.Даниел и Ф.Ратцел. Те твърдяха, че централното положение на Германия в Европа я прави географски и исторически обединителен център., съществено отличаващ се от културата на западните и източните народи. Под «Централна Европа» Ратцел приема обширната територия между Алпите и Северно и Балтийско морета – от Атлантическия океан до Черно море. Ратцел не е определял източните граници на «Средна Европа», с което недвусмислено намеквал на Русия като обект или на експанзия от германската «Средна Европа», или на експанзия на влиятелни европейски сили, с които Германия трябва да се договори за разграничаване на сферите на влияние. Такова «европейско обединение» е трябвало да стане главна преграда на германизма срещу славянството.
По това време възниква и една нова идея – създаване на Съединени щати на балканските държави под егидата на германските императори (план «Бюлов»). Тези Балкански съединени щати е трябвало да влязат в съюз с Османската империя, насочен срещу Русия. Главната му цел би била изолирането на Русия в Черно море и недопускането й в Средиземно море. «Така ние ще протегнем ръце към сърцето на Халифата, а след това – към управляването на целия мохамедански свят» се надявал Вилхем ІІ.
Просто е очудващо как тези фантазии се осъществяват днес от лидерите на Европейския съюз. Трябва да признаем, че за сегашния проект предпоставки имаше достатъчно, но не може да се отрече, че той е уникален - мащабен и амбициозен. И най-важното. Проектът излезе от сферата на идеите и премина в европейската практика. И тук се натъкваме на нещо много интересно – германската идея за европейски съюз се възроди от нацистите, обогатена от поуките на Първата световна война, но запазила главното в проекта – установяване на планетата на Нов световн ред. За този съществен момент при изграждане на сегашния Европейски съюз никои нищо не говори и никъде не споменава. А би трябвало !
Макар нацизмът да е англосаксонски продукт, неговата идеология е двойствена и заедно с расовата компонента включва „космополитическата и интернационалната”. Тази идеологическа смес изповядва „Черния орден”, на който е поверена задачата да формира идеологията на „Новия световен ред”. Заедно с сянката на „социалната справедливост” тази версия на нацизма е въплътена в европейската интеграция и в Европейския съюз под егидата на аглосаксонството.
Ето няколко примера :
1.Като става ядро на преформатираната Европа според новите начала, Великата германска империя ще може с нова енергия да се заеме за решаване на съществуващите социални проблеми чрез съчетаване на частната инициатива с държавно планиране и ръководство.
За създаването на нова Европа трябва да се обуздаят националистическите тенденции...Но най-важното за нас, господин райхсфюрер, е че именно сега е изгодно да търсим компромис, когато Германия е в зенита на своето могъщество. Подобен компромисен мир, ако бъде постигнат, ще ни осигури нужната база, върху чиято основа ще можем успешно да продължим да се борим с Изтока.
Бригаденфюрер
Валтер Шеленберг в
докладна записка
до райхсфюрера на СС
Х.Химлер
(август, 1942 г.) 2.Германия води тази война за постигане на своя положителна цел - създаване на Европейска Конфедерация като асоциативно и социалистическо съобщество на европейските народи.
Из документ на Върховното
командване
на СС : „Мирната идея за
Европа”
( 1944/1945 г.) 3.Отказване от всякакви претенции за немско господство извън етническите граници на разселване на германския народ. Връщане към първоначалната програма на Партията. Създаване на европейска държави върху основите на равенството на всички народи присъединили се към европейското семейство и подчиняване на отделните национални цели на тази Велика обща цел.
Обергрупенфюрер Хилденбрант
„Относно проекта на СС за евроконфедерация” 4.Ако европейската интеграция не се развива достатъчно бързо и сполучливо, съображенията за собствената безопасност могат да принудят Германия към самостоятелна стабилизация на Европа по традициония и изпитан начин.
Из документа на ХДС / ХСС
„Размишления за Европа”
(1.09.1994 г.)
Обърнете внимание на приемствеността - от Шелленберг и Химлер до ХДС/ХСС. Вижте с какви идеи нацизма се е готвил да привлича европейците – идеи, които днес липсват в модерната сбирка от „ценности” на съществуващия Европейски съюз. Защото какви главни „бонуси” предлага ЕС : пазарна икономика, демокрация и върховенство на закона. Не стана нито първото, нито второто, нито третото. Пазарната икономика е известна от времето на шумерите (това е егоистична и грабителска икономика), демокрацията (със всички нейни силни и слаби страни – от елините), а върховенството на закона – от същите времена и отдавна е доказано, че такова нещо няма. В своята всеобщност, върховенството на закона е диктатура на господстващата прослойка (класа). Закони се приемат, закони се променят, закони се отменят. И, ако няма власт, която да ги пази със сила, не струват и пукната парб.
Има и други особености – в нацизма е в излишък мистицизма и проглушения атеизъм, което води до езически империализъм, което пак е наследство от германската философска мисъл. Съвременният аристократ, „черния барон” Юлиус Евола или Джулио Чезаре Андрея Евола (1898-1974 г.) обосновава подобен вариант, като заема крайно реакционна позиция отричаща националните държави и национализма. „Докато духът е само инструмент на политиката ; докато аристокрацията е смесена с плутократията и с ръководителите на чисто стопанската дейност или на милитаристични организации ; докато държавата е само нация, а не йерархия на кастите, а не диференциация на ценностите, то користта, егоизма, конкуренцията и т.н., в своята иррационалност и разрушителност остават сили, имащи такова могъщество, че в него ще се разбият всякакви опити за обединяване. Затова е нужна децентрализация и стопанско разоръжаване, за да може държавата като духовен принцип да се отдели от своята материална страна и тя да бъде ограничена. По този начин държавната идея ще се издигне чрез интегралното понятие „йерархичен идеал”, който стои над всякакви партикуларни, материални, етнически и географски условия. При тези условия в различните държави възниква аристокрация, която оживява една и съща традиция и вътрешно се придържа към реални свръхнационални ценности на тази традиция и наистина реализира обединяването от горе. Това е обединяване на Духа без смесване на телата. Само в този смисъл може да се постигне и образува Пан-Европа”.
Това се нарича езически империализъм и е един от темелите на нацисткия „Нов световен ред”. Наблюдаваната в ЕС религиозна компонента, борбата срещу Православието, заиграването с Исляма и временният неутралитет към Будизма (който е прикрит атеизъм), не е нищо друго освен борба срещу религиите като опасен мироглед, способен да сплоти и поведе в някаква избрана от него посока огромни маси от хора. Целта на Глобалния проект на ЕС е създаване на нова атеистична религия съпосочна с целите на проекта. Тази нова религия вече се създава и наченките имат забележим успех.
Не може да се отрече, че ръководителите на всички световни конфесии (Християнство, мюсюлманство, будизъм) бяха привърженици на нацистите и на Хитлер. Даже английското кралско семейство беше пронацистко.
Великият мюфтия на Йерусалим Амин ал-Хюсеин така разясни подкрепата на арабите за нацистка Германия : “Арабските страни са уверени, че Германия ще спечели войната. Арабите са естествени съюзници на райха, защото имат общи врагове : англичаните, евреите и комунистите” (цитира се по К. Грюнберг – Гитлер. “Република”. Москва, 1995. Стр. 149).
Мистиката залива западния свят и нейните политически основи са в нацисткото време.
Според преданията, в Тибет, преди 4000 години, е изчезнала най-великата човешка цивилизация. Останалите живи в два потока се отправят на запад. Първият поток, воден от живия бог Тор, се установява в северна Европа. Вторият поток отсяда край Кавказ. След като Тибет опустява там възникват два тайни центъра : “пътя на дясната ръка” със столица Агартхи, скрит в недрата на Хималаите, и “пътя на лявата ръка” със столица Шамбала, чиито сили можели да управляват движението на човечеството. Магьосниците на други народи, с богословията на Агартхи можели да сключват договори със Шамбала и с това да стават проводници на неговата воля. Но такива договори са били възможни само с посредничеството на “посветените”. Те живеят в Тибет и може да приобщават към тайните на изчезналата цивилизация избрани от тях хора.
В Германия през 20-те години на 20-я век седем „посветени” водени от Дитрих Ескардт основават тайното дружество “Туле”. Сред тях е Карл Хаусхофер, теоретикът на “Туле”. Хаусхофер е професор, блестящ японист, познавач на санскритския език, приел в Азия тайния обет на “червената свастика”.
Рудолф Хес е бил член на “Туле” и е довел в него Адолф Хитлер. Говори се, че Ескардт и Хаусхофер са разкрили пред него някои тайни на Агархти и Шамбала и, че той е дал обет на мълчание. От тук тръгва нишката на мистичната компонента на националсоциализма свързана с изключителността на нордическата раса и с теорията на де Гобино. По заръка на Хитлер Химлер създава дружеството “Амерде”, което курира всички търсения на тайното в областта на окултните науки. Ръководител на “Амерде” е професорът от Мюнхенския университет Верст, а научен ръководител – Хаусхофер. На “Амерде”, чрез Хаусхофер, Хитлер възлага на Химлер да привлече Ото Скорцени за намирането на “чашата на светия Граал”, тъй като нейното притежание гарантира успеха на всички начинания на притежателя й (Юлиян Семенов – Альтернатива. Книга 2. Политически хроники. “Московский рабочий”. Москва, 1976. Стр. 543-547).
Дружеството „Туле” е рожба на протомасонската организация „Германски орден” на барон Рудолф фон Зеботтендорф (1912 г.), в която се възприемат различни символи –свастиката, руническите знаци във вид на мълния, приветствията „хайл” и „зиг”. В „Туле” главна роля играят германските аристократи и интелектуалците.Но има и много търговци, журналисти и дори работници.Свързването на „Туле” с работническото движение и с представителите на армията става чрез журналиста Карл Харер, шлосера Антон Дрекслер и политическия съветник на армейската групировка на генерал Франц Ритер фон Еп в Мюнхен капитан Ернст Рьом.
През октомври 1918 г., по поръчка на ръководството на „Туле” Карл Харер създава политически работнически кръжок, а Антон Дрекслер възстановява Германската работническа партия – ДАП. На едно от нейните събрания (12.09.1919 г.) присъства и Хитлер (по поръчение на капитан Рьом) и оттук започва неговия политически възход. Демонстрирайки несъмнени ораторски, волеви и политически качества, Хитлер бързо придобива голяма популярност и влияние.На 20.02.1920 г. ДАП е преименована в Националсоциалистическа партия на Германия (НСДАП). На първото й публично събрание на 24.02.1920 г. в мюнхенската бирария „Хофбройхаус” Хитлер прочита партийната програма от 25 пункта. На 29.07.1921 г. Хитлер е избран за първи председател на НСДАП.
Бързото разрастване на партията и влиянието й сред работническата класа се дължи не на последно място и на взаимстването от работническото движение на някои външни атрибути – например червения цвят, който доминира на нацистките знамена и транспаранти и примамливата антикапиталистическа реторика.
По-долу се цитират най-важните точи от партийната програма на Хитлер за връщането към която призовава Обергрупенфюрер Хилденбрант. (пълния текст на програмата има в моята книга „Векът на Сталин”, част 4, стр. 404-407).
●. Всички граждани на държавата трябва ди имат равни права и задължения.
●.Първото задължение на всеки германски гражданин е да работи умствено или физически. Тяхната работа трябва да бъде в рамките на обществото, да бъде насочена в негова полза и, следователно, не трябва да противоречи на обществените интереси.
●.Ние обявяваме безжалостна война на всички, които вредят на общите интереси. Престъпленията срещу нацията извършени от спекулантите, лихварите и др. ще се наказват със смърт, без оглед на раса и убеждения.Ние искаме премахване на нетрудовите доходи и процентното робство.
●.Поради огромните човешки жертви и лишения, изисквани от нацията по време на война,личното забогатяване по време на война, трябва да се третира като престъпление срещу нацията. Ние изискваме безжалостна конфискация на военните печалби.
●.Ние сме за национализация на промишлените тръстове.
●.Ние сме за участие на работниците и служащите в печабите на големите комерчески предприятия.
●.Ние сме за значително увеличаване на песнионното осигуряване на пенсионерите.
●. Ние искаме създаването на здрава средна класа, незабавна конфискация на частната собстгвеност на големите магазини и даването им под наем по ниски цени на дребните производители, най-строго следене за тяхната подръжка навсякъде – на държавно равнище, в областите и в общините.
●. Ние сме за извършване на поземлена реформа в съответствие с интересите на германската нация, за безвъзмездна конфискация на земи за обществени нужди, за анулиране на процентите по селските заеми, за забрана на спекулацията със земи.
●.Ние сме за безжалостна борба с престъпността.Ние настояваме да се въведе смъртно наказание за престъпниците против германския народ независимо от тяхното обществено положение, религиозна и национална принадлежност.
●.Ние изискваме замяната на римското право, служещо на материалистическите интереси на световния ред, с немско народно право.
●. За да се гарантира на всеки способен и старателен немец възможността да получи висше образование и да заеме ръководна длъжност, държавата трябва да се грижи за всестранно развитие на цялата наша народна образователна система. Програмата на всички учебни заведения трябва да бъдат приведени в съответствие с практическия живот. От самото начало на развитието на съзнанието на детето училището трябва целенасочено да обучава в разбиране на държавните идеи.Особено талантливите деца на бедни родители, независимо от социалното им положение, трябва да получат образование за сметка на държавата.
●.Държавата трябва да насочи своите усилия към подобряване на здравето на нацията : осигуряване на защита на майките и децата, забрана на детския труд, въвеждането на задължителни игри и физически упражнения, подръжка на спортните клубове.
●. Ние сме за ликвидирането на наемната армия и за създаване на народна армия.
●.Ние искаме свобода за всички религиозни вероизповедания дотогава, докато те не станат заплаха за обществото и не встъпят в противоречие с морала и чувствата на германската раса.Партията стои на позитивни християнски позиции, но не се свързва с конкретна конфесия. Тя се бори с еврейско-материалистичния дух вътре и извън нас и е убедена, че германската нация ще достигне своето оздравяване само върху принципите на приоритета на общия интерес над частния.
●. За да се осъществят така поставените цели, ние сме за създаване на силна централизирана имперска власт с абсолютен авторитет на централния политически парламент върху територията на цялата империя и над всички нейни организации. Лидерите на партията поемат задължението да осигурат изпълнението на предложената програма на всяка цена, дори с цената на живота си , ако това се окаже необходимо. ◀
Несъмнено, тази платформа е правила силно впечатление на народа и е привличала огромни маси хора. Това не е платформа на луд, ненормалник или психически неуравновесен човек. Всеки, който мисли, че в нацистката партия членуват само колбасари, обущари и други занаятчии, дълбоко се заблуждава. Нацистката идеология е създадена от интелигентни и образовани хора. Станалото не е патология – то е добре осмислено и пресметнато – идва от дълбокото културно наследство на общността, от изворите на историята. Другите са простите изпълнители. Нацизмът – това е капитализъм с докрай изострени недостатъци, сред които се откроява арогантната демагогия. Това проличава ярко при сравняването на нацизма с днешния вид на империалистическия капитализъм.
Съществуват неопровержими доказателства, че Хитлер много е вярвал на различни окултни внушения. Той възприема мистичния дух през виенския период от живота си, когато попада под влиянието на окултната школа на Георг Ланц фон Либенфелс. Оттогава Хитлер вярва на различните предсказания, особено ако съвпадат с неговите желания.
По своя произход и фашизмът и нацизмът са европейски, западноевропейски и евроатлантически създания. Те са деградирали до неузнаваемост западни ценности, към които така настойчиво ни тласкат днешните „демократи”. Нещо повече. Те са производство на западноевропейската демокрация, когато тя изпадне в дълбока икономическа, политическа и духовна криза.
За сведение на читателите : още в план „Барбароса” се планираше избиването на 30 милиона славяни в първите месеци на войната ( Сергей Дрожкин – „Stoletie.ru” – 22.06.2011 г.). А, днешния просветен свят се тръшка само за холокоста ?!
Интересни мисли по повод антропологичната същност на нацизма изказва С.Г.Кара Мурза : той е припадък на солидаризма в гражданското общество. Същността на такъв обобщен „фашизм” не е в извращенията и зверствата на нацизма, не е в геноцида срещу евреи и цигани, а в увереността, че човечеството не е единно, а се дели на сортове, на висши и нисши раси. Базата на подобна увереност е твърдението, че човешките ценности са записани в биологичните структури на човека (гените) и се предават по наследство. Фашистите не признават човека-индивид и отхвърлят „пустотата” между индивидите. С други думи, фашизма е биологизация на културата.Стремежът за обединяване на еднакви хора, е доведен от фашизмът до крайност.
Основите на национал-социализма са изложени от Хитлер в неговата книга „Моята борба”. Но това са наистина само основите. За разлика от италианския фашизъм, нацизмът първоначално е създаден като теория и след това е реализиран на практика. Кои са неговите характерни черти ?
В икономическата област той е държавен капитализъм. Хитлер отбелязва : „Не трябва да се национализира капитала. Трябва да се национализират хората... Националното – на всички немци; социалното – на бедните немци; останалото – на посветените”.
Почти едновременно с Италия и Мусолини, в Германия възниква Национал-социалистическата работническа партия на Адолф Хитлер с нейната идеология наричана нацизъм. Самият термин е измислен от Мурицио Барес през 1895 г. („национален социализъм”).По определение Хитлер не е фашист и вероятно би се обидил, ако някой го нарече така.. Хитлер казва : „Ако някой вижда в национал-социализма само политическо явление, той нищо не е разбрал”. Философската система на нацизма е сложно преплитане и симбиоза на расистките идеи на Жозеф де Гобино и на де Лапужа, антидемократичните идеи на Ф.Ницше и О.Шпенглер, антисемитизма на Х.Форд, геополитиката в интерпретацията на Хаусхофер и пангерманизма на Р.Вагнер. Нацизмът е богата културна, философска, икономическа, социална и държавна теория. Неговите корени са в класическата немска философия и в германската митология.
В държавната област нацизмът е тоталитарно и авторитарно управление прикрито зад маската на „народна държава”. Хитлер проведе за няколко години 5 референдума и всичките ги спечели с огромно мнозинство. Това личи и от 25-те пункта на нацистката партия написани от Хитлер, които така и си останаха неизпълнени.
Основателите на “Третия райх” наричаха себе си национал-социалисти и Хитлер наистина смяташе, че икономическият и политически строй, който построи, е вариант на социализма, така, както го разбират европейските буржоазни философи и икономисти. Според него, социализмът е социален ред, при който цел на производството не е получаването на максимална печалба, а благото на цялото общество. Какво означава “благо на цялото общество”, е вече друг въпрос. По правило, под “общество” се разбира държавата и нейните интереси. Обяснимо е, че социалистическата, в този смисъл, държава има предимство пред “чисто пазарната”. Икономиката работи в името на една цел – самоутвърждаването на една силна държава. На практика това означава следното. Правото на частна собственост се запазва и се поощрява. Но всички по-големи национални капиталисти нямат абсолютната свобода да се разпореждат със своите капитали. Държавата – в лицето на партийната върхушка, простичко казано, може да заповяда на някой немски фабрикант да спре едно производство и да започне друго. Категорично е забранено : да се изнася капитал, немотивираният експорт, както и още няколко други “лоши” неща – т.е. не трябва да се вреди на собствената държава.
Съвсем логично е германският народ да хареса такъв “социализъм”. Официалната държавна политика издигала заслон пред тълпите емигранти, пазела работните места и заплатите на немците, не позволявала на хищници и измамници да владеят немските пазари, защищавала ги от престъпници и бандити. Но колкото и социална да е била хитлеристка Германия, тя си оставала империалистическа държава, държава на капиталистическия интерес. Вместо да експлоатира своите работници, Хитлер експлоатираше „нисшите” европейски етноси: неарийците и най-вече – славяните. Расисизмът се оказа една от най-ярките, главната отличителна черта на „нацисткия социализъм”. Но и в тази област Хитлер не е оригинален – той е само продължител на западния опит. Да вземем, например, идола на американския начин на живот, президента на САЩ Абрахам Линкън :
"Аз никога не съм отстоявал и няма да отстоявам социалното и политическо равенството на двете раси - черната и бялата, аз никога не съм поддържал гледната точка негрите да получат право на глас, да бъдат съдебни заседатели или да заемат каквато и да е длъжност или да се женят за бели; ще добавя, че между бялата и черната раза има физическа разлика; и като всеки човек, аз съм за това, бялата раса да има доминиращо положение.
Аз не мога да си представя никакво по-голямо бедствие, отколкото асимилацията на негрите в нашия социален и политически живот на равни с нас условия. Асимилацията с низша раса нито е желателна, нито е възможна."( Доню Д Донев - 22.09.2010 – news.bg ).
Аз не мога да си представя никакво по-голямо бедствие, отколкото асимилацията на негрите в нашия социален и политически живот на равни с нас условия. Асимилацията с низша раса нито е желателна, нито е възможна."( Доню Д Донев - 22.09.2010 – news.bg ).
Днешният ЕС е усъвършенстван нацизъм, прикрит с изключително изобритателни и манипулативни думи, образи и идеи довеждащи обикновенните граждани до равнището на зомбирани животни подчиняващи се само на примитивните си инстинкти от времето на началото на своята биологична еволюция !
На заседаниията на руския интелектуален клуб «Валдай» (20.10.2017 г.) професорът от Талинския университе Рейн Мюлерсон разказа за срещата на Андрей Козирев (елцинския министър на външните работи на «нова» Русия, който днес живее в САЩ заедно със семейството си) с президента Никсън в началото ва 90-те години. На срещата Козирев, между другото, казал, че „Русия няма национални интереси, а само общочовешки интереси”. Никсън само поклатил глава.
По този повод ето една източна притча:
Живял някога някакъв богат и много алчен магьосник, който имал и гледал много овце. Поради скъперничество магьосникът не наемал овчари и не ограждал пасището. Заради това те много често бягали в близката гора, където се загубвали или и изчезвали. И въпреки това продължявали да бягат защото инстинктивно чувствали, че магьосника ги отглежда заради тяхното месо и кожа.
Но магьосникът изнамерил решение. Той хипнотизирал овцете и им внушил четири неща.
Първо им внушил, че те са безсмъртни, че като им смъква кожите не им причинява никаква вреда, а обратно – операцията е за тях приятна и много полезна.
Второ че, самият той е техен добър стопанин и така силно ги обича, че е готов да направи всичко, което те искат.
Трето, че ако с тях се случи, все пак, нещо лошо, то ще стане не внезапно и не за един ден, поради което те изобщо не си струва да мислят за това.
И, накрая, магосникът им внушил, че те дори не са овце, че едни от тях са лъвове, други – орли, трети – хора, четвърти - вълшебници.
След това внушение всички грижи и безпокойства на магьосника свършили : овцете повече не бягали от него, а спокойно чакали часа, когато той ще поиска тяхното месо и кожа.
Хитлер по следния начин резюмира горната приказка : «Какво щастие е за управниците, че хората не мислят. В противния случай човечеството нямаше да съществува” (цитира се по Руслан Линев – „Stoletie.ru” – 9.02.2011 г.)
Истината е, че германския народ, в своето мнозинство, вярваше на своя вожд и до последния ден воюваше и загиваше за него и за неговите идеи. И днес мнозинството европейци си харесват ЕС, вярват в неговите ценности и с удоволствие се ползват от канибалските му услуги. Съдейки по най-новите световни тенденции, след няколко години Европа ще прилича на Свещенната Римска империя на германската нация – ронливо образование от държавици-джуджета, над които се извисява наднационалната власт на „императора” и Ватикана. Картината ще напомня постмодерна пародия на Средновековието, в която вместо крале и „доблестни рицари” ще се пъчат провинциални вождове от нацистки тип, вместо католическите свещенници - либералните интелектуалци, десните популисти и ислямистите, а вместо Ватиканските папи и императорския двор – паяжината на задкулисното правителство и наднационалните компании. Що се отнася до европейските регионалисти, те обективно работят в полза на транснационалния елит и в полза на тоталния, нивелиращ „Нов световен ред”.
Главният враг на нацистка Германия не бяха нито евреите, нито англичаните.. Главният враг на нацистка Германия беше Русия, славяните и Съветският съюз като като носител на опсаните за нацизма идеи на комунизма, на солидарността на експлоатираните хора по света.
Войната на нацистка Германия на Запад, беше своего рода схватка вътре в едно „семейство” за лидерството в Европа. За тази „чест” столетия преди са се борили Испания, Франция, Англия, Австрия. В последната четвърт на 19-то столетие в тази борба се намесва и Германия. Мнозиството европейски жители са били готови да се примирят с властта на Берлин, ако тя им донесе благосъстояние. На изток обаче, войната носеше съвсем друг характер – това беше война на истребление. Праобраз на тази война бяха не феодалните войни, а кръстоносните походи срещу неверниците – мохамеданите, езическите славяни и балтийските племена в Русия. Берлин и неговата култура се стремяха да унищожат друга, различна цивилизация, неправилна от тяхна гледна точка. Русия носеше друг модел на човешкото развитие и затова беше главен враг на Запад. Това е причината Втората световна война на Изток да се превърне във война за пълно унищожаване на съветските народи. А, за да стане това, трябваше да се избият носителите на руската култура и език. Жалките остатъци бързо щяха да станат роби и много скоро да изчезнат.
Фактически Третият райх беше създаден, като му беше предоставена и почти цяла Европа, с една цел – да разгроми Съветския съюз, съветската цивилизация. Западните хора и до днес силно мразят Хитлер и нацизма, но е огромна заблуда да се смята, че ги мразят поради холокостта, славянския геноцид, крематориумите, расизма и арийското расово превъзходство. Нещата стоят съвсем другояче. Мразят Хитлер и нацизма, защото излъга надеждите им и затри парите, които те му дадоха. Мразят го, защото дведе Червената армия в Берлин заедно със социализма, което им причини големи морални страдания и животински страх.
Когато Съветският съюз се самоуби, западните бюргери се поуспокоиха, но беше за малко. Изведнъж от парчетата, като Феникс, възкръсна Русия. Само като помислиха, че Русия може да се върне на пътя на съветската цивилизация, бюргерството го избиваше студена пот и почваше да сънува новия Христос- Спасителя в образа на Хитлер. Нацизмът отнова стана актуален, прикрит от новото зомбиране със старите идеи.
Това не са силни думи. Помислете само, кой е главния враг на САЩ, НАТО и ЕС, формулиран официално в сериозни документи ? Чия история е изкривена, фалшифицирана и подхвърлена на обструкции ? Коя философия е забранена със закони и коя друга философия е „промотирана” във филми, книги и телевизионни шоута ? Защо за критика на холокоста отиваш в затвора, а за прослава на нацизма – в парламента ? Защо има ден за почитане на жертвите на комунизма, а няма ден за почитане на жертвите на нацизма и капитализма ?
Най-точният показател и критерй за наличието на нацизъм в едно общество е наличието на наченки на антикомунизъм. В известния съветски филм „Седемнадесет мига от пролетта”, „татко Мюлер” казва на Щирлиц : „Когато след много време, някой те поздрави по улицата с „Хайл”, знай, че ние пак сме тук”.
Спомняте ли си колко много „хайловци” – министри, политици и нови бюргери - аристократи има в днешна България ?
Спомнете си !
Системната криза на ЕС направи нацизма отново актуален.При очертаващите се тендеции за бъдещето, това няма как да не стане.
1. В германската армия (Бундесвера) за командир на батальон е назначен транссексуала Анастасия Бифанг. Става дума за 381-й батальон за свръзка и осигуряване в град Шторков (област Бранденбург), с личен состав от 750 души.
Най-после видяхме какво е тайнствения „арийски дух” („cont.ws” – 23.10.2017 г.).
2. Правителството на Великобритания се е обърнало към ООН с предложение да се замени словосъчетанието „бременна жена” с „бременнен човек” за да не се нарушават правата на трансгендерите (пак там).
3.В руската Държавна дума ще се обсъжда въвеждането на длъжност за специален представител на Президента по въпросите на гендерното равенство. За кандидат се споменава името на телевизионната водеща Оксана Пушкина (пак там).
В такава обстановка как да не поглежда човек къв нацизма иликъм Исляма.
Живеем в предвелието на неонацистки съюз и в неонацистка държава. Затова и призива на незабравимия Юлиус Фучек е от актуален, по-актуален :
Хора, бдете !
Коментари
Публикуване на коментар
Вашия коментар ще чака одобрение