Когато Киев направи първата крачка към държавен фашизъм

Когато Киев направи първата крачка към държавен фашизъм

На 1 януари 2006 г. в Украйна най-накрая - след десет години отлагане - Европейската харта за регионални езици „влезе в сила“. В кавички, защото правителството нямаше намерение да я прилага. Още през 2005 г. Министерството на правосъдието на Украйна заяви "необходимостта от правилен превод на Хартата": видите ли, че тя се прилага само за застрашени и коренни езици, а законите на Украйна посочват "коренни" само караимският и кримско-татарският. Следователно "наистина европейският президент" Юшченко продължи политиката, инициирана от Кравчук и разработена от Кучма.

За да си представим колко насилствена е била украинизацията, извършена от „най-демократичния президент“, припомняме, че по време на встъпването му в длъжност в Украйна, се наблюдава ръст на популярността на руския език. Дори грантоядите през 2004 г. дават на руския преимущество по отношение на „езика на общуване в семейството“. Освен това в гъсто населените седем източни и южни райони, както и в Таврида, този показател варира от 72% до 97%.

И в цяла Украйна в регионалните центрове 75% предпочитат да говорят руски, а само 9% - на украински. Дори през 2008 г., след няколко години тотална пропаганда в Украйна, проучванията на Американския институт “Галъп” показват, че 83% от анкетираните са по-склонни да отговарят на въпроси от интервюиращите на руски език. Неслучайно през втората година от мандата на Юшченко от 49% до 52% от възрастното население на Украйна подкрепят държавния статус на руския език (според същите анкети противниците на този статус са забележимо по-малко - от 39% до 45%).

Ето защо Юшченко предприема драконовски мерки: ако Украйна беше предимно украинска, нямаше да е необходимо да се пречупва връз коляно. Юшченко обаче само „прилага“ актовете, приети по Кучма.

По време на предизборната кампания кандидатът Юшченко обеща да отмени решението на Конституционния съд, прието по-рано. Тогава през 1999 г., в нарушение на Хартата и Конституцията на Украйна, Конституционният съд интерпретира статута на украинския като единствения възможен държавен език в работата на държавните органи и местното самоуправление. Юшченко обаче не изпълни предизборното си обещание. През юли 2005 г. "Оранжевата" Рада прие Гражданския процесуален и Административно-процесуален кодекс, според който всички производства трябва да се водят на украински. Тези, които не владеят “мовата”, бяха принудени да плащат за преводаческа услуга. Неграмотният министър на правосъдието Зварич не се развълнува от това, че това противоречи на действащия Закон за съда, Конституцията на Украйна и Езиковия закон.

Новите съдебни правила ограничиха правата на човека в Украйна дотолкова, доколкото използването на специални законови термини и даването на удостоверения са невъзможни на език, който не се разбира напълно. Преводачите, чието участие в процеса е възможно, трябва да имат лицензи, потвърждаващи тяхната компетентност в съдебната сфера. Както обаче показва практиката, има малко преводачи, които имат солидни познания в превода на юридически термини. Това доведе до изкривяване на доказателствата, показанията и доказателствата на страните в процеса.

През същия юли 2005 г. Националната комисия за телевизия и радиоразпръскване без никакво предупреждение написа десетки глоби на радиостанциите, излъчващи на руски език. И някои бяха лишени от лиценз. От 1993 г. в Украйна е в сила Законът „За телевизията и радиоразпръскването“, който гласи: „Телевизионните и радио организациите излъчват на държавния език“. Но с предупреждението: „Излъчването към определени региони може да се извършва и на езика на националните малцинства, които живеят компактно на тази територия“. И докато патологичните русофоби не дойдоха на власт, всички бяха доволни от неясния термин „определени територии“. Сега дори “Руското радио” е принудено да излъчва на украински.

Известно време след този терор развлекателните радиостанции започнаха да излъчват руски песни с паралелен украински превод. Той беше измислян в движение и изричан от домакина с умишлено монотонен глас. Получи се смешно и подигравателно, както над “мовата”, така и над националистическата преса начело с професионалния журналист на име Шевченко (татко на скандалния посланик на Украйна в Канада). Така обаче не можеше да продължи дълго време. И скоро украинците започнаха да ги подлагат на най-различни титани на “най-пеещата нация”. Според Шевченко „препятствието, сдържащо развитието и разпространението на украинската култура“ е било премахнато. Убийствена логика: не ниското качество на произведенията на дадена култура възпрепятства нейното отразяване в ефира, а недопускането на появата им в ефир.

В резултат на това, още през първата „оранжева“ година, едва 11,6% от излъчването по телевизията и 3,5% по радиото беше на руски език. И това е в преобладаващо рускоезична държава, както си спомняме.

В началото на 2006 г. Юшченко фиксира тази разпоредба в измененията на закона „За телевизията и радиоразпръскването“. От 7:00 до 22:00 на руския език е възложено не повече от 25% от „общонационалното излъчване“ и не повече от 40% от „местните радио- и телевизионни оператори“. Освен това законът наложи ограничения върху препредаването на „чуждестранни оператори от страни извън Европейския съюз“. Това беше забулена забрана за излъчване на руски канали в украинските кабелни мрежи.

Спомням си как любителите на Формула 1 намразиха Юшченко - дори и тези, които „стояха на Майдана“. Тогава се излъчваше, ако не се лъжа, от московската ТВЦ. Сега, за да гледат „Формулата“, трябваше да отидат в спортен бар, оборудван със сателитни антени и да плащат допълнително за бира, която не всеки можеше да си позволи. Между другото, именно след съобщенията за предстоящото прекъсване на руските канали се случи първият бум на сателитни антени в Украйна.

За това, доколко противоречива беше политиката на „истински национален президент“, свидетелства пазарът на печатни медии (те попаднаха в ръцете вече на кума на Юшченко и пак лъжепрезидент Порошенко): през 2008-2009 г. едва 29% от годишния тираж на вестници беше на украински, а при списанията - едва 13%.

Един от малкото водещи “на съюзно равнище” по украинската телевизия Борис Бурда се помни, когато заяви, че по принципни съображения няма да премине на “мова”. Свободно владея украински език и можех да го заговоря. Но това би излязло като подкрепата ми към пагубната тенденция за разпалване на междунационални конфликти. Уволнете ме, ако трябва да поощрявам хората със средновековна психология”.

Към третата година от триумфа на „средновековната психология“ информационното пространство изглежда вече беше изчистено от свободолюбиви като Бурда. Но преносителите на „катастрофалната тенденция“ не можаха да се успокоят . "Недопустимо е, че днес Националната телевизионна компания на Украйна да има покритие в Украйна от едва 94%, а Националната радиокомпания - 97%", заяви Юшченко през април 2008 г. “Жалко е! И така не трябва да бъде ... Да не можем да предадем националната си култура на всеки украинец." Както виждаме, дори не ставаше дума, че държавните медии на многонационална държава трябва да предадат еднакво богатството на всички култури на тази държава на всеки свой гражданин, независимо от тяхната националност.

До 2008 г. игрите на „европеизма“ с неговия мултикултурализъм и демокрация приключиха. Оранжевата част на украинския елит със своя състав уверено премина към нацизма. Още на 31 декември 2006 г. по време на новогодишното си телевизионно обръщение Юшченко каза: „Необходимо е всички да осъзнаят, че Украйна е държава с един език.“

Превод: В. Сергеев

Поглед инфо