Геополитически коронавирус: причини, версии и последствия (част втора: Политически)
Геополитически коронавирус: причини, версии и последствия (част втора: Политически)
Както беше отбелязано в първата част на изследването , едно от основните последствия от пандемията на коронавируса може да бъде икономически промени, които от своя страна ще повлияят на „ефекта на доминото“ в политиката, или по-скоро в геополитиката. И една от тези геополитически промени може да се наблюдава в укрепването на изолационистките тенденции, противопоставящи се на глобалистическите тенденции ...
Прави впечатление, че както и при други нововъзникващи тенденции, тенденцията към „изолационизъм“, станала популярна след изборите на Доналд Тръмп и победата на привържениците на Brexit, узрява точно през 2019-20. Тоест избухването на епидемията и тук беше много полезно.
Освен това, все още не е известно как ще се окажат изборите в САЩ и докато те не преминат, изолационистите от екипа на Тръмп увеличават усилията си да отделят САЩ от глобалистичния проект. По този начин Белият дом не само затвори външните граници и блокира достъпа за имиграция, но и спря издаването на зелени карти. Постепенното изтегляне на американските войски от най-различни региони: Афганистан, Сирия, Ирак и от африканските държави продължава ...
Отделен проблем бяха самолетоносачите и американските чуждестранни бази, а в някои случаи (както при самолетоносачите) виновен е коронавирусът, в други (както например в Южна Корея) - чисто финансови спорове. Накрая, в допълнение към “hard power”, бяха върнати така наречените сили от т.н. Корпус на мира, считани за част от “soft power”.
Не по-малко важно, ако не и повече, е разпадането на търговските и производствените вериги. Това може допълнително да допринесе за осъществяването на "мечтата на Тръмп" - прехвърлянето на бизнеса обратно в САЩ и съответно развитието на националното производство. Но ако този процес е обхванал Америка, тогава е очевидно, че той ще засегне и други държави, което е един от компонентите на „изолационизма“. По този начин огнището на SARS-CoV-2 избута и ускори всички тези тенденции, появили се преди няколко години.
***
Трябва да се отбележи, че унищожаването на системата на глобализма изобщо не изключва възможността за изграждане на нова глобална система - както беше споменато по-рано, понякога, за да се изгради нещо, е необходимо да се унищожи нещо. В тази връзка отслабването и може би дори разпадането на ЕС се вписва в логиката на процеса. И пандемията на коронавируса може да играе ролята на най-силния катализатор в него, както преди Brexit беше изиграл своята роля. Тоест, същността на случващото се не е в конкретни събития, а в тенденциите - именно те определят вектора на посоката, а не обратното. Следователно, ако един катализатор не е достатъчен, ще се появи друг, след това, ако е необходимо, трети и т.н. Докато процесът не започне напълно.
Какъв е смисълът от евентуалния крах на Европейския съюз?
На този въпрос може да има няколко отговора. Например, чрез унищожаването на Европейския съюз могат да бъдат провокирани много военни конфликти, както вътрешни, така и външни. И основният победител в тези конфликти ще бъде този, който се намеси в него в точното време.
Ако в същото време се нанесе удар върху други конкуренти, а не непременно с използването на "твърда сила", тогава предимството в "новия поствирусен свят" ще се окаже именно този, който сам е написал този възможен сценарий.
Ако тази версия е правилна, то през следващите години можем да очакваме: постепенно разпадане на ЕС; укрепване в европейските държави на сепаратистки тенденции; появата на нови и / или подуване на стари "горещи точки" ( предимно на Балканите ); появата на специфични икономически и политически претенции срещу европейците отвън.
***
Що се отнася до други региони - Евразия, Азия, Африка, Австралия, Северна и Южна Америка - най-вероятно някои от тях ще се опитат да се обединят в регионални клъстери; част ще бъде реорганизирана в "полицейски държави"; частта ще се превърне в огнище на дестабилизация с разрушена икономика (държавен дефолт), природни бедствия (суша, пожари) и постоянни вътрешни конфликти (екстремизъм, сепаратизъм ...).
Независимо дали „транснационалната версия“ е вярна или не, но на този етап всяка от страните (или по-скоро всяка управляваща система) се опитва да използва настоящата ситуация в своя полза . В този случай може би някой дори е знаел или поне е предполагал за възможността за такъв вид сценарий и затова се е подготвил предварително за него. Някой се опитва да се пренастрои в движение, за да остане поне на плаване.
Но ако зад всичко, което се случва, има някой планиращ го и неговият план е срив на системата, за да се изгради нов корпус, тогава всеки от допълнителните потенциални играчи трябва да бъде отслабен колкото е възможно повече. В този случай дори регионалните валутни зони няма да имат сериозен потенциал, за да нямат големи възможности за конкуренция.
***
По този начин политическите последици от пандемията могат да бъдат много, много сериозни, както за отделните държави, така и за целия свят. Всеки, който не успее да премине този етап по ръба на бръснача, рискува да се озове в много трудни условия, заплашвайки го както от икономически колапс, така и от изпадане в дълг към международни фондове, и крах на страната или дори пълно изчезване на държавността ...
Превод: Поглед.инфо
Коментари
Публикуване на коментар
Вашия коментар ще чака одобрение